056 845 083
Д-р Николова, каква е ролята на специалиста по хранене и диететика в лечението на наднормено тегло и болестно затлъстяване?
Той е част от комплексното лечение на хроничното и рецидивиращо заболяване – затлъстяване. В съвременния свят, специалистът по хранене и диететика може да бъде и първият от медицинския екип, с когото се среща пациентът, страдащ от наднормено тегло. Много често може да бъде и последният от екипа, след като пациентът е тръгнал да разрешава определен медицински проблем и има нужда от назначаване на специфично диетолечение. Смятам, че специалистът по хранене и диететика е спойката между ендокринолога, кардиолога, гастроентеролога, бариетричния хирург или в поддържащата терапия, когато вече успехът е налице при наличен кардиометаболитен проблем. Той е и мотиватор, и коректив и може да съдейства на психотерапевта за промяна на хранителните навици и начина на живот.
Колко голямо е значението на хранителните навици за заболяване като затлъстяването?
Един навик се изгражда за около 3 седмици. Трябва да се изгради условен рефлекс. В рамките на 3-6 месеца до 1 година хората редуцират тегло, постигат резултат, но какво следва. Навик ли е вече начинът на хранене, с който си намалил теглото си, успял ли си да запаметиш тази условна реакция и отивайки на ресторант да си поръчваш зеленчуци, пълноценен протеин, да не си поръчаш десерт…. Диетологът спомага за изграждането на трайно променени навици.
На един от световните конгреси по хранене психолозите споделиха, че ролята на родителя е да изгради здравословни навици у детето си – да спи достатъчно, да спортува достатъчно, да се храни правилно и да му създаде любов и интерес към наука, книги и други. Ако имаш изградени навици да си миеш ръцете, да пиеш вода, да тренираш, да закусваш, обядваш, вечеряш, да не злоупотребяваш със сладки храни – какъв по-голям подарък могат да ти направят твоите родители в първите 18 години от живота ти?!
Възможно ли е човек с наднормено тегло и затлъстяване да се справи сам с проблема и кога настъпва моментът, в който да потърси експертна помощ?
Не съветвам никой да се лекува сам, макар че го виждам ежедневно. Когато има медицински проблем, трябва да се търси специфична медицинска помощ – медицина на доказателствата. В последните 50 години медицината е направила огромни скокове и трябва да се възползваме, както и от екипната работа на медицинските специалисти. Нека припомня легендата за снопа с пръчки, хан Кубрат и синовете му. Всеки един медицински специалист може да допринесе и съдейства в подкрепата, трайното и правилно лечение. Медицината е дуо, трио, тетра, ансамбъл - подкрепа от няколко страни.
Много важно е хората да разберат действието и фундаменталното значение на хранителния режим върху организма, ако спазват диети, които сами са си назначили: изначално се започва с редукция на немастната маса, след 10-15 дни се продължава и с понижаване на теглото за сметка и на мастна маса, но в момента, в който пада базалният метаболизъм, целият организъм „настръхва и чака“, включват се всички системи в него, за да запази енергията – щитовидна жлеза, надбъбрек, специфични хормони, опитва се да те съхрани жив, намалява се разходът на енергия при мускулна работа. Когато започнеш да се храниш нормо-, а често и хиперкалорийно след периоди на силно рестриктивни диети, първо се възстановява загубената мастна маса, възстановяват се мускули, но организмът не спира дотук и започва да се „запасява“, за сметка на мастна маса, включително и висцералната такава, която стои в основата на последващи медицински проблеми. Базалният метаболизъм никога не се възстановява към първоначалното ниво. Всяка диета, самолечение и йо-йо резултат оставят отпечатък завинаги в базалния метаболизъм. Хубаво е пациентите да знаят, че когато се подлагат на самолечение с тежки диети, не само губят мускулна маса – активната тъкан в организма ни, а реагират и паренхимните им органи – бъбреци, черен дроб, сърце, мозък, намаляват по обем, а те имат значим дял в енергоразхода.
Генетичната предразположеност към наднормено тегло и затлъстяване обрича ли човек или би могла да бъде стимул за здравословен начин на живот?
Генетиката е 30-40%, гените са като ноти. Всички ние носим определени полиморфизми, определени предразположености за затлъстяване, но факторите на околната среда могат да променят генната експресия. Определени хранителни навици и поведенчески реакции могат да доведат до изява на гени за затлъстяване, инсулинова резистентност, дислипидимия, за повишаване на холестероловите и триглицеридни нива, както и гени, свързани с хроничното възпаление, хипертония, захарен диабет и т.н. Да, има генетична предиспозиция, но тя може да бъде модифицирана. Не мисля, че е изключително предизвикателство да имаме закуска, обяд, вечеря, да съберем храненето си в 10-12 часа, а не да пропускаме закуската, да обядваме солети и да вечеряме пространно и многоетапно до късни часове. Принципите за здравословно хранене не препоръчват ежедневна консумация на газирани напитки с добавени захари, плодовете и зеленчуците да са изцедени или пасирани, не препоръчват концентрат или бутилка вино, а достатъчно количество вода. Препоръките не са за консумация на 1 кг. ябълки, 1 л. фреш и т.н.т. Правилата гласят – достатъчно количество пресни зеленчуци и плодове, пълноценен източник на протеин – меса, риба, яйца, мляко, млечни продукти, семена, ядки, бобена храна. Да се предпочитат сложни комплексни въглехидрати в диетата, да се избират пълнозърнестите зърнени храни, но съобразено с възрастовите особености и потребности от фибри. Да се избират здравословни източници на мазнини. Друга крайност са хората, които абсолютно нямат нужда от диета се хранят много нисковъглехидратно.
Нека направя една скоба, когато имаме дете с наднормено телесно тегло от много ранна училищна възраст, на 14-15 години - особено момичетата, решават да приключат с този проблем дефинитивно и прибягват към различни крайни форми и варианти на диети. Отключват се разстройства в хранителното поведение. В последни проучвания по темата, става ясно, че на възраст 19-28 години около 15% от младите жени са със хроничен енергиен дефицит и поднормено телесно тегло. Тези млади жени са в детеродна възраст, ще влязат в бременност със същото поднормено тегло, с дефицити на ред микронутриенти, епигенетиката ще се завърти и тяхното бебе ще се развие в дефицитна среда, ще последват микродефицити и рискове за здравето на детето, в частност кардиометаболитното здраве.
Ако полагаме усилия в посока профилактика и здравословно хранене, то трябва да се започне от по-осъзнатите деца, по-големите ученици, които да говорят с родителите си, но и сред младите хора и родители, за да не се стига до нарушения в хранителния прием и последващите го здравни рискове. Затлъстяването често се свързва с излишък – наднормена мастна маса, висок индекс на телесна маса, свръхтегло, а само по себе си има т.нар. „двойна тежест“, защото хората, които живеят със затлъстяване имат и много дефицити – не приемат достатъчно пълноценен протеин, не приемат достатъчно витамин D - например, често имат непълноценно хранене. И всъщност ние виждаме един голям човек, живеещ със затлъстяване, който същевременно има много дефицити. За нас лекарите това е проблем, защото трябва да се изработи диета, която да бъде пълноценна по отношение белтъци, полинаситени мастни киселини, фибри, витамини, минерали, но същевременно, пациентът да редуцира тегло, преимуществено мастна маса и то висцерална такава. Тук е изкуството да се намери точният подход към човека и диетата да бъде устойчива.