Новини

Дали гладуването е полезно или не-разговаряме с д-р Мария Николова, диетолог. Д-р Николова гостува всеки месец в медицински център "Света София" в Бургас. През април д-р Николова ще бъде в Бургас на 26 и 27 април. За запазване на час: 056 845083

Още преди много години са правени проучвания на хора с високостепенни затлъстявания, които са на нискокалорийно, нисковъглехидратно хранене и такива, които са оставени на лечебен глад, включително пълно гладуване и резултатите като редукция на тегло са били напълно идентични. Науката вече толкова доказателства даде за това, че човек не трябва да гладува, че не знам дали трябва да го повтарям за пореден път. Поставянето на организма в състояние на глад забавя базалния метаболизъм, установява се ново енергийно равновесие - малко калории приемаш и малко харчиш. На следващо място когато човек не се храни достатъчно адекватно или се храни много нискокалорично какво става? Първоначално се редуцират гликогенът и водата от мускулите и едва на по-късен етап започва и загубата на мазнини. При редукцията на мазнини, постепенно се понижават и нивата на лептин, хормонът, който дългосрочно контролира апетита, съобщавайки на мозъка, че има достатъчно депа от мастна маса и че не е нужно да приемаш допълнително храна. Но с изчерпването на мастните депа, спада и нивото на лептин и се увеличава и чувството на глад.

И ако човек е гладувал за 10-15 дни, и е загубил тегло за сметка на мускулна маса и се е дехидратирал, то обичайно е с много изострен апетит и обичайно се "нахвърля" директно върху висококалорийна храна, като възстановява обичайно бързо загубеното тегло, но вече за сметка на повишаване на мастната маса. Затова трябва режимът за редукция на тегло трябва да е дългосрочен, контролиран, динамично променящ се и адекватен на хранителните потребности или обобщено казано: индивидуализиран.

Важен е и контролът на телесния състав.  Интересува ни какъв тип маса губи човек и как се балансира след това телесния състав. Висцералната мастна маса, тази около талията, вътрекоремната мазнина, която се държи като ендокринен орган и генерира свободни мастни киселини, тя най-трудно се променя и стои в основата на инсулиновата резистентност и последиците й. Аз няма как да насърчавам хората да гладуват. Дори и малка  сутрешна закуска забързва метаболизма. Аз постоянно съм обсадена от хора, които спазват някакви форми на гладуване, а това е нездравословно и не дава трайни резултати.

Най-разпространена грешка е самолечението и едностранчивият подход. Необходимо е да се промени не само храненето, а и начина на живот – двигателни навици, режим на труд и почивка. Много пациенти спазват частично хранителните препоръки и диетират според предписанията, но продължават да се хранят само следобед или вечер, не желаят да започнат да закусват и обядват, увеличават порциите на прием. Друга грешка е нереалистичното очакване за това как протича нормалната и здравословна редукция на телесното тегло. Тя е в рамките на половин-един килограм седмично, два-четири килограма месечно. Хубаво е да се запомни, че специалистът е този, който определя темпото и променя макронутриентния състав на диетата.