Електрокардиограма (ЕКГ)

Електрокардиограмата (ЕКГ) представлява основен апаратен диагностичен метод при сърдечносъдовите нарушения. Тя отразява сумарната електрическа активност на сърцето в хода на един негов цикъл. Нейното регистриране става с помощта на специални електроди. Най-общо всяка ЕКГ има три основни пункта – Р-вълна (отразява съкращението на предсърдията), QRS-комплекс (представлява камерното съкращение) и Т-вълна (отразява възстановяването на камерите по време на диастолата). Формата и големината на зъбците и интервалите между тях търпят разнообразни нормални и болестни вариации. Освен това типичният вид на така описания синусов ритъм, който е нормален, може да бъде нарушен по различни начини (например от ненормални или ектопични огнища на възбуда), които говорят много неща на специалиста. 

Освен обичайната ЕКГ, често е удачно прилагането и на велоергометрия. Тя се изразява в последователен ЕКГ запис на сърдечната дейност на пациента, докато той кара специално колело. Целта на изследването е да търси болестни ЕКГ белези, които са скрити при нормалното състояние и се провокират от натоварването. Има обаче в пациенти в тежко сърдечно състояние или с диабет и други сериозни съпътстващи болести, при които съществува повишен риск при извършването на велоергометрия, поради което тя при тях не се прави.