Диетология

Затлъстяването е болест на обмяната, при което е налице дисбаланс между увеличен енергиен прием и значително намален енергиен разход. Излишните калории се натрупват под форма на мастна тъкан,като първоначално се наблюдава хипертрофия(разрастване) на адипоцитите, а по-късно и нарастване на техния брой(хиперпластично затлъстяване). Освен генетичната предразположеност, от изключително значение за развитието на затлъстяването са семейни, негетични, културлни влияния, начин на живот, включващ физически инактивитет и начин на хранене. Един от най-вредните хранителни навици е неправилният хранителен режим – еднократно или двукратно хранене, липса на закуска, обилна късна вечеря което опосредства отключването и развитиетона затлъстяването. В допълнение много често се наблюдава и пасивно свръххранене – повишен прием на храна с висока енергийна плътност и ниска биологична плътност, без прием на голям обем храна, а така също и скрито, неосъзнато хранене (подхапвания, почерпки) в рамките на деня.
                
Затлъстяването често е приемано, като неприятен козметичен проблем,без да се отчита връзката му с други сериозни заболявания. Затлъстяването по различни патогенетични механизми предизвиква инсулинова резистентност на тъканите и предразполага към развитие на захарен диабет тип 2. Висцералното затлъстяване се асоциира много често с други метаболитни нарушения – дислипидемия, хипертриглицеридемия, хиперурекемия, стеатозен черен дроб, артериалн а хипертония и стои в основата на метаболитния синдром. Затлъстяването води и до други свързани с него заболявания, като холелитиаза, артрозна болест поради натоварване на ставите, затруднена белодробна вентилация и ХОББ, рак, психологически проблеми, депресии.

Често водени от желание за бърза редукция на телесно тегло и постигане на определен козметичен ефект, пациентите се подлагат на самолечение, използвайки алтернативни диетични режими, без консултация с лекар, било то личен лекар, наблюдаващ го специалист или лекар-диетолог. Най-често прилаганите алтернативни режими са небалансирани и рестриктивни (с макро- и микродефицити) и прилагани за неопределен период от време създават сериозни рискове за здравето, с проява на хематологични и метаболитни нарушения. Тези режими не са индивидуализирани и съобразени с пола, възрастта, физиологичното състояние и телесния състав на конкретния пациент, неговия енергоразход и придружаващи заболявания. Стартират се без предварителна консултация за оценка на хранителния прием и статус, допълнителни хематологични и биохимични изследвания.В допълнение голяма част от пациентите си самозначават и приемат различни ширикодостъпни и рекламирани хранителни добавки, а понякога и медикаменти. Диетотерапията протича безконтролно, без следене на постигната редукция, променящ се телесен състав, толеранс и състояние.  

Най-често прилаганите алтернативни диетични режими са високопротеинна диета тип „ Дюкан”, различни форми на гладолечение, разделно хранене, вегетарианство и различни по-умерени и относително балансирани диети, като „ Зоната”, „ Сила за живот”, „ 90-дневна диета”, „ Системата минус 60” и пр.

Високопротеинните диети са предпочитани в практиката, поради ниската им калорийна стойност, засищат добре, белтъчините повишават в най-голяма степен диетоиндуцираната термогенеза, което води до повишаванена енергоразхода за храносмилането им и като цяло имат добър резултат. Не трябва да се прилагат за повече от 2-3 седмици, а във варианта си само с прием на белтъчни храни, без плодове и зеленчуци за не повече от 3 дни. Приемът единствено на месо, риба, яйца, мляко и млечни храни лишава организма от въглехидрати (съобразно физиологичните норми за хранене в България, минималният ежедневен прием на въглехидрати трябва да бъде 130 г/дн), необходими за функционирането на мозъка, миокарда, бъбречна медула, черен дроб. Безвъглехидратното хранене,води до глюкагонолиза и глюконеосинтеза за синтез на нужната глюкоза. Разграждането на гликогена в черния дроб и мускулите, опосредства бързата редукция на килограми в първите дни, която е резултат на обезводняване, а не на липолиза на мастните депа. Липсата на въглехидрати прави „уязвим” черния дроб за различни токчни нокси и улеснява развитието на неалкохолена стеатоза. Този начин на хранене е беден на растителни влакнини (препоръчва се прием на поне 25-30 г/дн) и води до поява на констипация (запек). Дефицитен е на водноразтворими витамини и антиоксиданти, води до подкисляване на вътрешната среда на организма, което при дълготрайно и неконтролирано приложение е рисков фактор за развитие на остеопороза (повишена калциурия). Друг риск на хиперпротеинното хранене е повишаване нивата на пикочната киселина в кръвта (повечето животински храни са богати на пурини), което може да доведе до отключване на метаболитното заболяване – подагра, уратна бъбречна литиаза. Високият прием на протеини води до хиперфилтрация на нефронните структури, което натоварва допълнително бъбречната функция. Някои белтъчни храни (червени меса, млечни продукти) са богати на наситени мастни киселини, които могат да се окажат непосредствен риска за отключването на дислипидемия – с повишаване на „ лошия” холестерол и/или триглицериди и повишаване на сърдечно-съдовия риск, поява на стеатозен черен дроб.

Друг нашумял алтернативен диетичен режим е гладолечението – от абсолютен глад до облекчено гладуване с плодове, зеленчуци, чай с мед. Гладолечението се прилага строго само в клинични условия, под лекарски контрол и при все по-малко медицински показания (остър панкреатит, остър гастрит, някои тежки форми на затлъстяване), но при оказване на подходящ нутритивен съпорт. Гладуването е съпроводено с разграждане не само на мастна тъкан, което започва след 7-10 дневен глад, но с преимуществено разграждане на гликогеновите депа и активна мускулна маса и дехидратиране на организма. При тези режими организма се лишава напълно, както от пълноценен, така и от непълноценен белтък. Нарушава се водно-електролитния баланс, потиска се и се понижава основната обмяна на организма, тъканния белтъчен синтез (клетъчен ресинтез), растежните процеси. Явяват се хормонални нарушения в хопоталамо-хипофизната ос, намалени са нивата на щитовидните хормони, инсулина (анаболен хормон), катехоламините. Повишена е глюконеогенезата от белтъчини, което допълнително задълбочава катаболизма на протеинните структури в организма. Това е силно кетогенен режим, което води и до увеличаване и на пикочната киселина в кръвта. Черният дроб е лишен от протективния ефект на глюкозата и в него се реализира глюконеогенеза от аминокиселините на разградените мускули и кетогенеза от мастните киселини освободени при липолизата на мастните депа. Възможно е да се развие неалкохолен стеатохепатит вследствие на гладуването,  увеличават се липидните фракции в кръвта , нарушава се имунитеат, а в по-напреднали случаи се явяват симптоми и на малнутриция. Особенно показателна е лимфопенията и проявите на анемия от хематологичните показатели, ниски албуминови нива, променени чернодробни ензими, ниски нива на показателите на липидния профил, променени електролити – хипокалемия и др. Този режим опосредства отключването на хранителни разтройства у предразположените – анорексия и булимия невроза. След значителна бърза загуба на телесна маса се наблюдава бързо възстановяване на изходното тегло, дори и с плюсова добавка на свръхтегло (йо-йо ефект) при възстановяване на обичайното хранене. Причините са няколко: гладуването силно е потиснало основната обмяна на организма и увеличения енергиен, хранителен прием, понякога с поява и на булимични епизоди води до бързо възстановяване и увеличаване на мастните депа.

Абсолютното вегетарианство (без прием на никакакви животински продукти) е рисково за поява на желязодефицитни състояния и анемии, дефицит на витамин В12 и пълноценен белтък и рядко има добри и трайни резултати за редукция на свръхтегло.

Разделното хранене е относително балансиран хранителен режим и ако се подбере правилния продуктов набор може да се прилага за по-дълъг период от време, но по-скоро с цел задържане на постигнати резултати и преход към обичаен хранителен режим.
                
Дисбалансираното хранене с редуване на диетни ограничения и безразборно хранене и вариациите в телесното тегло с периоди на бърза редукция, последвани от възстановяване на свалените килограми, се отразяват неблагоприятно на организма и в много случаи водят до сериозни здравословни проблеми с изостряне на съществуващи хронични страдания или отключване на заболявания, за които пациента има генетична предиспозиция. Диетотерапия трявва да се започне само след косултация с лекар-диетолог, да бъде индивидуализирана, съобразена с конкретните показатели и придружаващи заболявания на всеки пациент, да е динамична и променяща се съобразно постигнатите резултати.