Международният стволово-клетъчен институт (ISCI) обяви подкрепата си за напредването на проучванията със стволови клетки в лечението на деца с церебрална парализа. Преди дни новината беше публикувана в Medical News Today. Изпълнителният директор на Института, Р. Алекзандър е подчертала, че стволово-клетъчната терапия цели да подобри качеството на живот на страдащите от заболяването. Според нея това е щадящо лечение, което може да бъде приложено и на шест месечно бебе. “Ние работим с бебета и деца, защото колкото по-рано бъде използван методът, толкова по-значим ще бъде неговия ефект върху бъдещото им развитие”, казва тя. Процедурата е безопасна и се състои във вливане на стволови клетки, изолирани от пъпната връв и плацентата в различни части на тялото. Учените са установили, че стволово-клетъчната терапия намалява много от симптомите, влизащи в клиничната картина на заболяването. Според наблюденията им тя редуцира припадъците, подобрява зрителната и слухова перцепция, говорът, благоприятно повлиява инконтиненцията и възпрепятства периодичната поява на белодробни инфекции.

Съществуват и предходни изследвания, които описват подобрение в състоянието на деца с церебрална парализа, най-често около третия месец след направеното вливане. На 11 февруари 2010 година беше обявено и първото контролирано от Американската агенция по контрол на храните и лекарствата (FDA) клинично проучване, целящо да установи дали вливането на стволови клетки от пъпната връв може да подобри качеството на живот на децата с церебрална парализа. “Кръвта от пъпната връв е богата на стволови клетки, които имат способността да се делят и да се превръщат в различни видове клетки от човешкото тяло”, казва д-р Дж. Керъл, ръководител на отделението по Детска неврология в Медицинския колеж, Джордия, САЩ. “Изследването ни покрива всички стандарти на FDA”, допълва професор Керъл. То включва 40 деца на възраст от 2 до 12 години, чиито родители са съхранили стволови клетки от пъпната връв в Cord Blood Registry, Аризона. “Проучванията в лабораторни условия при животни са показали, че трансплантираните стволови клетки помагат на мозъчните клетки да се възстановят или имат способността да заместят мъртвите мозъчни клетки. Автоложната стволово-клетъчна трансплантация, при която трансплантираният пациент е и донор, е най-безопасният метод, защото не крие риск за отхвърляне от имунната система. Докато различни терапии със стволови клетки от пъпната връв се използват успешно, повече от 20 години, това проучване е абсолютно ново в терапиите за лица с мозъчни увреждания, за които до момента не съществува задоволителна форма на лечение”, е мнението на авторите.

В публикацията се казва, че на участниците в проучването най-напред ще бъде направено изследване на неврологичния им статус от детски невролози, работещи в Медицинския колеж в Джорджия. Половината от тях ще получат вливане на собствени стволови клетки, изолирани от пъпната връв, докато другата половина ще бъдат плацебо. Три месеца по-късно децата ще бъдат отново оценени без лекарите да знаят кои от тях са били трансплантирани със стволови клетки и впоследствие на втората група ще бъдат влети такива. На всеки 3 и 6 месеца децата ще се връщат за клинична оценка от екипа. За да се осигури еднаквост на процесите по извличане, съхранение и приложение на стволовите клетки Cord Blood Register е единствената семейна банка включена в изследването. “За целите на това проучване ние не гледаме на стволовите клетки като единственото възможно лечение, а по-скоро дали те могат да помогнат по някакъв начин на засегнатите деца”, казва д-р Керъл.

Освен цитираният Международен стволово-клетъчен институт зад подобни изследвания през последните години застават различни държавни и частни институции, чиято цел е да стимулират разработването на адекватни методи за лечение на тежки болести. Клетъчната терапия търпи бързо развитие, което разширява и диапазона на нейното приложение. Повече информация за стволовите клетки може да получите на http://www.cryo-save.com/bg/ и на тел. 02 989 44 00, 0888/388 683 за гр. Варна.

 

Проф. Б.Владимиров

Клиника по детска ортопедия и травматология, УСБАЛО “Проф. Бойчо Бойчев” – София, Горна баня

 

Дисплазията (недоразвитието, сублуксацията и луксацията) на тазобедрената става продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас, защото в редица региони заболеваемостта продължава да е много висока (60-80‰) в резултат на неправилно отглеждане с повиване на новородените с прибрани бедра и създаване на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.

В същото време, в държавите на централна и северна Европа, които преди 50 години имаха същия, даже и по-висок процент на дисплазии, заболяването практически е ликвидирано в резултат на създадената държавна организация за скрининг (ранно изследване) на състоянието на тазобедрената става при новородени в родилните заведения и доболничната здравна мрежа и правилно отглеждане на “рисковите” новородени чрез ОБЛИЧАНЕ със специални гащички (Frejka, Pavliik 1957 г. в Чехословакия съобщават за 100-155‰ заболеваемост, а сега е почти 0‰). У нас този въпрос е регламентиран с Методично указание на МЗ и заповед на министъра на МЗ № РД 09-458 от 19.06.2001 г.

Световната наука категорично достигна до извода, че водещо е предизвиканото (еволютивно) изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото.

Опитът показва, че истинско вродено изкълчване на тазобедрената става се среща около 1-3‰, докато в лечебната практика в света честотата на заболяването е от 10‰ до 188‰. Klisic посочва за Югославия 75.1‰, а Баланчевски за Македония-95.2‰, докато Hoaglung за Китай посочва 0.1‰ , а Edelstein за Африка-0‰.

Логично изниква въпросът каква е причината за посоченото несъответствие между честотата на реална вродена луксация (средно 1.5‰) и практическа заболеваемост (средно 90‰).

Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана (еволютивна) дисплазия на ставите при развитието им.

Както е възприето в Европа и нормативно се изисква и у нас, трябва да се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени по определени и възприети в световен мащаб показатели, за да се определи дали бебето попада в РИСКОВАТА ГРУПА или НЕ още в родилния дом от неонатолозите или след това от личния лекар и наблюдаващия бебето педиатър до 30-я ден. Рисковите деца изискват специално наблюдение, най-добре от ортопед (още по-добре от детски ортопед), отглеждане с профилактични гащички “Михаела” до 4 месец, сонографски и рентгенологичен контрол.

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА "РИСКОВИТЕ" ДЕЦА:

 

Изследва се като се предизвика пасивно максимална екстензия (задно разгъване) на показалеца на ръката. При свръхеластичност пръстът достига 90° и повече екстензия.

При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация, рискът за потомците е следният:

- нормални родители и едно засегнато дете-риск 6%;

- един засегнат родител-риск 12%;

- един засегнат родител и едно засегнато дете-риск 36%.

 

 

 

 

 

6.олигохидрамниос (маловодие), предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води, ограничава възможността за движение на плода и нараства риска за развитие на болестни промени в ставата.

 

 

При луксация бедрената глава заляга напред по хълбочната кост и крайникът се завъртва навън, което се манифестира по-добре по време на сън.

 

Относителното скъсяване не е характерно за новороденото. Ако съществува, се дължи на кривия таз или вродена асиметрия на крайниците. То е видимо след 5-6 месечна възраст.

 

Разликата не е характерна за новороденото. Дължи се на кривия таз или вродена асиметрия на долните крайници. Характерна е за новородени след петия месец.

 

Движенията в засегнатата става са по-свободни, което майката усеща при обуването на детето. Намалено (затруднено) е разкрачването.

 

12.други вродени аномалии: кривошийство; криви крачета;гръбначно изкривяване; вродени дефекти на крайниците; вродено изкълчване на раменните и коленни стави и други видими дефекти.

 

"Рисковите" деца трябва да се изследват задължително от ортопед до края на първия месец след раждането, включително и сонографски (с ултразвук) след раждане, на 3-та и 6-та седмица, на 3-ти и 6-ти месец.

Рентгенологично изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4-5-месечна възраст.

 

Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най-често срещаните форми на предизвикана дисплазия.

Поддържането на физиологичното положение на тазобедрената става във т.н. “жабешка позиция” с профилактични гащички води до:

*стабилизиране (лекуване) на нестабилните стави в 60% до края на първата седмица и 88% до края на втория месец;

*започване на лечението на истинското вродено изкълчване, което обикновено завършва към 5-6-ти месец (до 4-ти месец с гащички, а след това с каишки). *създаване на условия за правилно развитие на здравите тазобедрени стави;

*предотвратяване на възможността за развитие на предизвикана луксация .

АБСОЛЮТНО СЕ ЗАБРАНЯВА ПОВИВАНЕТО НА НОВОРОДЕНИТЕ С ИЗПРАВЕНИ (ИЗОПНАТИ) ДОЛНИ КРАЙНИЦИ И ОСОБЕНО ПОВИВАНЕТО С ПОВОИ!

Първата седмица е "златна седмица" за правилното възстановяване и развитие на тазобедрената става и е "черна седмица" за развитието на предизвиканата луксация и другите форми на дисплазия при повиване на новороденото.

Абсолютно вредно е мнението да се повива новороденото поне 1-2 седмици или поне за през нощта.

Какво означава правилно ОБЛИЧАНЕ на новороденото?

*Поставя се памперс или друго подобно хигиенно средство.

*Поставят се ританки, позволяващи разкрачване на бедрата над 60°.

*Най-отгоре се поставят специални гащички от лек плат, които поддържат физиологичната позиция в тазобедрените стави денонощно. (първи номер се носят пред първи месец, втори и трети номер по месец и половина – общо до четвърти месец). Същите се произвеждат вече в България и ги има на пазара (профилактични гащички “Михаела”, комплект от три размера ).

По този начин бе ликвидирано заболяването в най-засегнатата страна в Европа.

     На международния симпозиум по травматология, който се проведе от 07 до 09.07.2010 г. в Мюнхен, Германия наред с представители на Обединеното кралство, САЩ, Швеция, Испания, Турция и Русия участие взехме д-р Чаракчиев и д-р Колев от Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ Дева Мария. Симпозиума се проведе под егидата на американската фирма DePuy-Johnson Johnson. Бяха представени най-модерните ОСМ, алгоритми за прилагането им и практически занимания.

Тези средства са от изключително здрави титаниеви сплави, които се възприемат добре от организма, пораждат минимум странични ефекти и инфекции. Отговарят на най-високите световни стандарти на качество и съвременната философия на лечение на фрактурите – екзактна анатомична репозиция, стабилна фиксация и ранна рехабилитация. Прилагането на тези високотехнологични материали скъсяват оперативното време, щадят пациента и хирурга. Не се налага продължително фиксация с гипсови превръзки, което намалява риска от развитие на остеопороза и обедзвижване на съседните стави. Модерната травматология включва и ендопротезиране /смяна на травмираните и разрушени стави с импланти/ освен на познатите коленни и тазобедрени протези бяха демонстрирани раменни, лакетни, грезенни и ставичките на пръстите.

     Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ Дева Мария разполага освен с добре обучени специалисти и с горе споменатите остео – синтетични материали.   

     Пожелаваме на читателите да се здрави, но в случаите на неприятни инциденти бъдещите ни пациенти могат да разчитат на най-доброто от световната практика.