Проф. Б.Владимиров
Клиника по детска ортопедия и травматология, УСБАЛО “Проф. Бойчо Бойчев” – София, Горна баня
Дисплазията (недоразвитието, сублуксацията и луксацията) на тазобедрената става продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас, защото в редица региони заболеваемостта продължава да е много висока (60-80‰) в резултат на неправилно отглеждане с повиване на новородените с прибрани бедра и създаване на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.
В същото време, в държавите на централна и северна Европа, които преди 50 години имаха същия, даже и по-висок процент на дисплазии, заболяването практически е ликвидирано в резултат на създадената държавна организация за скрининг (ранно изследване) на състоянието на тазобедрената става при новородени в родилните заведения и доболничната здравна мрежа и правилно отглеждане на “рисковите” новородени чрез ОБЛИЧАНЕ със специални гащички (Frejka, Pavliik 1957 г. в Чехословакия съобщават за 100-155‰ заболеваемост, а сега е почти 0‰). У нас този въпрос е регламентиран с Методично указание на МЗ и заповед на министъра на МЗ № РД 09-458 от 19.06.2001 г.
Световната наука категорично достигна до извода, че водещо е предизвиканото (еволютивно) изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото.
Опитът показва, че истинско вродено изкълчване на тазобедрената става се среща около 1-3‰, докато в лечебната практика в света честотата на заболяването е от 10‰ до 188‰. Klisic посочва за Югославия 75.1‰, а Баланчевски за Македония-95.2‰, докато Hoaglung за Китай посочва 0.1‰ , а Edelstein за Африка-0‰.
Логично изниква въпросът каква е причината за посоченото несъответствие между честотата на реална вродена луксация (средно 1.5‰) и практическа заболеваемост (средно 90‰).
Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана (еволютивна) дисплазия на ставите при развитието им.
Както е възприето в Европа и нормативно се изисква и у нас, трябва да се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени по определени и възприети в световен мащаб показатели, за да се определи дали бебето попада в РИСКОВАТА ГРУПА или НЕ още в родилния дом от неонатолозите или след това от личния лекар и наблюдаващия бебето педиатър до 30-я ден. Рисковите деца изискват специално наблюдение, най-добре от ортопед (още по-добре от детски ортопед), отглеждане с профилактични гащички “Михаела” до 4 месец, сонографски и рентгенологичен контрол.
ДИАГНОСТИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА "РИСКОВИТЕ" ДЕЦА:
1.обременена фамилна анамнеза вкл. свръхеластичност на ставите на родителите;
Изследва се като се предизвика пасивно максимална екстензия (задно разгъване) на показалеца на ръката. При свръхеластичност пръстът достига 90° и повече екстензия.
При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация, рискът за потомците е следният:
- нормални родители и едно засегнато дете-риск 6%;
- един засегнат родител-риск 12%;
- един засегнат родител и едно засегнато дете-риск 36%.
2.женски пол;
Хиперлакситетът (свръхеластичност) на ставите се среща по-често при момичета, поради което заболяването се среща при тях 7 пъти повече.
3.първородено;
Първородените деца са по-нараними по време на бремеността, поради здравата коремна и маточна мускулатура. От засегнатите стави 60% са при новородени.
4.седалищно предлежание;
От 30% до 50 % от седалищните предлежания развиват дисплазия на ставата.
5.цезарово сечение поради седалищно предлежание;
Независимо от оперативното раждане, тазобедрените стави са засегнати в същия процент.
6.олигохидрамниос (маловодие), предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води, ограничава възможността за движение на плода и нараства риска за развитие на болестни промени в ставата.
7.многоплодна бременност;
При близнаци -за еднояйчни-риск 42,7%; за разнояйчни-риск 2,8%.
8.външна ротация (завъртване) на крайника;
При луксация бедрената глава заляга напред по хълбочната кост и крайникът се завъртва навън, което се манифестира по-добре по време на сън.
9.скъсяване на засегнатия долен крайник
Относителното скъсяване не е характерно за новороденото. Ако съществува, се дължи на кривия таз или вродена асиметрия на крайниците. То е видимо след 5-6 месечна възраст.
10.разлика в бедрените и глутеални гънки
Разликата не е характерна за новороденото. Дължи се на кривия таз или вродена асиметрия на долните крайници. Характерна е за новородени след петия месец.
11.обем на пасивните движения на тазобедрените стави
Движенията в засегнатата става са по-свободни, което майката усеща при обуването на детето. Намалено (затруднено) е разкрачването.
12.други вродени аномалии: кривошийство; криви крачета;гръбначно изкривяване; вродени дефекти на крайниците; вродено изкълчване на раменните и коленни стави и други видими дефекти.
Срещат се в 9% при истинската вродена луксация и 14% при предизвиканата луксация.
Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори попада в “РИСКОВА ГРУПА”.
"Рисковите" деца трябва да се изследват задължително от ортопед до края на първия месец след раждането, включително и сонографски (с ултразвук) след раждане, на 3-та и 6-та седмица, на 3-ти и 6-ти месец.
Рентгенологично изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4-5-месечна възраст.
Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най-често срещаните форми на предизвикана дисплазия.
Поддържането на физиологичното положение на тазобедрената става във т.н. “жабешка позиция” с профилактични гащички води до:
*стабилизиране (лекуване) на нестабилните стави в 60% до края на първата седмица и 88% до края на втория месец;
*започване на лечението на истинското вродено изкълчване, което обикновено завършва към 5-6-ти месец (до 4-ти месец с гащички, а след това с каишки). *създаване на условия за правилно развитие на здравите тазобедрени стави;
*предотвратяване на възможността за развитие на предизвикана луксация .
АБСОЛЮТНО СЕ ЗАБРАНЯВА ПОВИВАНЕТО НА НОВОРОДЕНИТЕ С ИЗПРАВЕНИ (ИЗОПНАТИ) ДОЛНИ КРАЙНИЦИ И ОСОБЕНО ПОВИВАНЕТО С ПОВОИ!
Първата седмица е "златна седмица" за правилното възстановяване и развитие на тазобедрената става и е "черна седмица" за развитието на предизвиканата луксация и другите форми на дисплазия при повиване на новороденото.
Абсолютно вредно е мнението да се повива новороденото поне 1-2 седмици или поне за през нощта.
ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ ПОВИВАНЕ КЪМ ОБЛИЧАНЕ НА НОВОРОДЕНОТО!
Какво означава правилно ОБЛИЧАНЕ на новороденото?
*Поставя се памперс или друго подобно хигиенно средство.
*Поставят се ританки, позволяващи разкрачване на бедрата над 60°.
*Най-отгоре се поставят специални гащички от лек плат, които поддържат физиологичната позиция в тазобедрените стави денонощно. (първи номер се носят пред първи месец, втори и трети номер по месец и половина – общо до четвърти месец). Същите се произвеждат вече в България и ги има на пазара (профилактични гащички “Михаела”, комплект от три размера ).
По този начин бе ликвидирано заболяването в най-засегнатата страна в Европа.