Новини

Лекар и пациент от Бургас станаха герои в национална кампания за сърдечната недостатъчност

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
12 ное 2020
img

Пациент от Бургас и неговият лекар станаха герои в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари. Подбрани са най-въздействащите истории и най-„тежките“ пациенти, които лекарите са имали в своята практика. Всяка от историите е заснета във видео, в което участват и лекарят, и пациентът. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.

В бургаската история участва Димитър Молдованов - фотограф, познат на всички бургаски майки. От 40 години той снима бебетата при изписването им от УМБАЛ- Бургас. Той е истинско предизвикателство за лекуващия лекар - д-р Мариана Контева, началник на сектора по инвазивна в УМБАЛ „Дева Мария“. Преживял е 3 инфаркта, 17 коронарографии и има поставени 16 стента. Д-р Контева споделя, че само допреди няколко години възможностите за помощ на тези пациенти са били силно ограничени. Но благодарение на новите здравни технологии и самодисциплината Димитър се чувства добре и дори може да работи.

„И баща ми беше хипертоник, и майка ми. След 30-тата си година започнах да вдигам кръвно. Постепенно нещата се задълбочиха- кръвно над 220/ 130-140, задух, замайване, не можех да се движа, блокирах. Ако работех друго, нямаше да мога да се справя“ връща се в началото Димитър Молдованов.

„Димитър Молдованов е от тези пациенти, които ни стават роднини. Болестта е такава, че не може едно пролежаване да реши проблема. При Димитър е свързано с многократни хоспитализации, всеки път успяваме да подобрим състоянието му, но след няма и месец отново се връща при нас. Лошото в тези случаи е, че се изчерпват терапевтичните възможности. Последният път, в който дойде пациентът, не можеше да си поеме въздух, не можеше да легне, само в една определена поза се облекчаваше дишането, имаше не по малко от 40 литра излишни течности, цветът му беше цианотичен и аз  си казах, че този път нещата наистина не са добре. Казах му го и на него, защото пациентите при нас са част от екипа и ако не ни помагат, не можем да се справим и ние. Това беше една от последните ни срещи. Към днешна дата Димитър не е идвал за хоспитализация повече от 6 месеца. Признавам си, че ако не поддържаме връзка в социалните мрежи, щях да си помисля, че се е случило нещо лошо. Този тип пациенти, когато изчезнат от погледа ни за половин година, най-често е заради фатален край. В момента Димитър се чувства чудесно. Съветвам пациентите да не намаляват сами лечение по никакви причини, да намалят излишните си килограми, ако имат такива, да контролират добре захарния си диабет и придружаващите ги заболявания. Трябва да се хранят често и по малко, да намалят приема на сол, на алкохол, на цигари. Да има физическа активност- има надежда, има нови методи и с малко самоконтрол и лична отговорност нещата се случват.“ разказва и началникът на сектора по инвазивна кардиология в университетска болница „Дева Мария“- д-р Мариана Контева.

Умора дори при най-малкото усилие, задух, кашлица, отоци по краката – това най-често усещат пациентите със сърдечна недостатъчност. Кардиолозите я определят като глобална пандемия, която ще бъде бич за човечеството в следващите 10 години. Но ако пациентите се вслушват в съветите на своя лекар, поддържат здравословно тегло, добра физическа активност и се хранят умерено, надежда има. „Надежда няма само тогава, когато пациентът откаже да се лекува“, споделя д-р Контева. А Димитър добавя: „Човек след три инфаркта не може да бъде бодър, няма как, но съм щастлив, че съм жив. Д-р Контева е моят спасител, моля се да е жива и здрава, за да помага и на други като мен“.

„Пациентите със сърдечна недостатъчност не са изолирана кохорта. Това са хора, при които много рядко сърдечната недостатъчност е първопричина за усложняването на състоянието. Обикновено това е основата на много заболявания- хипертония, исхемична болест, диабет, подагра, наднормени килограми- много фактори, които влошават сърдечната недостатъчност. Много пациенти неглижират състоянието си до момента, в който вече нямат сили не да говорят, но и да легнат. Когато пациентът има диагноза сърдечна недостатъчност, той трябва да ни помогне в няколко направления- той не трябва да се самолекува с дозите лекарства, ако има проблем с лечението си- да го сподели с лекуващия си лекар и да намерят заедно решение. Друг важен фактор са килограмите, но за съжаление няма пациент, на който да му кажеш, че трябва да отслабне и той да не обясни как това е от стрес, по наследство, как не се храни много. Другото важно нещо е много добър контрол на захарния диабет и на придружаващите заболявания. Сърцето е мускул и като всеки мускул трябва да бъде тренирано.“

Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия. Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите  умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.

В България със сърдечна недостатъчност живеят около 150 000 души, които са диспансеризирани при личен лекар или кардиолог. Болните в Бургаска област са 7700. 90% от тях са над 65 години. Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за прием в болница на възрастните хора. За миналата година болници в Бургас са отчели повече от 2600 хоспитализации по повод на това заболяване.

 

 

Запази час за преглед