Новини

Детският гастроентеролог доц. д-р Миглена Георгиева: Грешка е сами да си изписваме пробиотици

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
02 юни 2020
img

Доц. д-р Миглена Георгиева е началник на Втора детска клиника в Университетска болница “Света Марина” в гр. Варна, педиатър и детски гастроентеролог. Известният гастроентеролог ще гостува в МЦ "Света София" на 6 юни.

– Доц. Георгиева, напоследък много се говори за значимостта на чревния микробиом на човека. Каква е връзката между състоянието на стомашно-чревния тракт и цялостното ни здраве?

– Под понятието микробиом разбираме всички микроорганизми, които населяват човека, във всички места, където е възможно те да се срещат – кожа, дихателни пътища, гастроинтестинален тракт, урогенитален тракт и т.н. Микробиомът се състои не само от бактерии, а също така от вируси, протозои, археи. Човешкото тяло представлява един симбиотичен организъм, в който 10% от клетките са човешки, а 90% – всички населяващи го микроорганизми. Сами разбирате, че за да бъде един индивид здрав, тази симбиоза трябва да работи нормално. Ето защо микробиомът като общо понятие е изключително важен за човешкото здраве. Чревната микрофлора е в тясна връзка с имунитета, защото 50% от имунните клетки се намират в храносмилателния тракт. Съществува една ос, която включва микрочревна флора – храносмилателен тракт – мозък. Тази система има много сложна регулация, тя е тази, която поддържа имунитета на човека, неговото функционално здраве и правилното функциониране на организма.

– Кои фактори оказват влияние върху флората?

– Те са изключително много. Трябва да уточня, че микрофлората на червата се разделя на 2 големи свята. От една страна е микрофлората, която населява червата непосредствено от раждането. Съставът на тези бактерии остава почти непроменен. Те са специфични в различните възрастови групи. Всеки един от нас има свой микросвят, своя микрофлора. От друга страна е флората, която е с по-променлив характер, зависещ от външните условия: от нашата диета, от замърсяването в околния свят, от приема на антибиотици, от водата, която пием, от мазнините, които приемаме и т.н. (т. нар. „луменна” флора). Така че във всеки един момент негативни фактори от околната среда могат да окажат въздействие върху луменната част на чревната микрофлора, оттам да повлияят неблагоприятно върху цялата микрофлора и накрая – върху здравето на човека.

– Влияе ли и емоционалното състояние на човека?

– Емоциите оказват изключително въздействие върху състоянието на стомашно-чревния тракт. Тази ос, за която вече разказах, е двупосочна. Мозъкът контролира храносмилателния тракт и храносмилателният тракт контролира мозъка. Ако мозъкът е един орган, който е поставен в черепа и е изключително защитен от външния свят, то храносмилателният тракт е онази система, която се намира в пряка връзка с изключително много въздействия от околната среда. И това, което се случва в него, е от изключителна важност за мозъка. Дори в последно време освен за пробиотици все по-често се коментира и темата за психобиотиците. Това са микроорганизми, които имат огромно значение за емоционалния свят на човека.

– При нужда от регулиране на чревната микрофлора първо средство на терапия са пробиотиците. Как да се ориентираме в избора си на точния щам?

– Идеята за това, че всеки може сам да си избере нужния пробиотик, е много неправилна. Защото всеки вид или щам пробиотична бактерия изпълнява съответна функция. Има бактерии, които са подходящи за храносмилателния тракт на новородени и кърмачета. Има такива, които са подходящи за зрелите организми. Защото, както вече споменах, флората на червата не е една и съща във всяка възрастова група. Освен това съществуват щамове и видове, които са подходящи например при диарии вследствие на прием на антибиотик, такива, които се използват при остри диарии. Има щамове, които са подходящи при затлъстяване, при емоционално напрежение. Аз считам, че лекарят трябва да познава различните качества на пробиотиците, за да може адекватно да изписва и предлага на пациента този вид, който е най-добър за неговото здраве..

– Можем ли да използваме пробиотици във вирусния сезон като профилактика?

– Да, възможно е профилактичното приемане на пробиотици за период 10-15 дни. Още повече, че проблемът с увреждането на храносмилателния тракт от приема на антибиотици е голям в съвременното общество – не само заради техния директен прием при терапията на инфекциозните заболявания, а и заради използването им в хранителната индустрия, при животните. Другият важен момент е този, че стремежът на съвременното общество да осигури минимум инфекции води до това, че консумираме все по-малко ферментирала храна, което също води до спад на имунитета.

 

Източник: 24 часа

Запази час за преглед