Новини

Цонка Тодорова: Средата за онкоболните в Бургас се променя към по-добро!

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
24 окт 2017
img

Вече 4 години сте председател на сдружението „Онкоболни и приятели“ в Бургас, от къде тръгна всичко?

Сдружението работи вече 11 години, а от 2013 аз съм председател. С гордост мога да кажа, че сме едно от малкото реално работещи сдружения в България. Разполагаме с апарат за лимфодренаж, който на територията на Бургас е единствен. За терапия при нас идват хора не само от града и околността, но и от Ямбол, Елхово.  В последните години, под мое ръководство, започнахме да се отваряме и за други дейности. Имаме субсидия от Община Бургас, която ни помага да не мислим за основните неща като ток и наем и да се концентрираме в развитие на разнообразни дейности. Благодарни сме на общинската администрация и се надяваме те също да са доволни като виждат, че работим!

Сдружението има около 350 члена и за нас знае цяла България. Интересното е, че симпатизанти от Хасково, Враца, Рибарица са се обаждали, за да ни станат членове. Хората искат да бъдат част от нашата общност, без значение, че не могат физически да бъдат тук. Членовете ни са не само такива, които са преминали през болестта, но и такива, които са съпричастни към заболяването. Заедно участваме в базари, излагаме прекрасни ръчно правени неща, които изработваме в различни ателиета. Със средствата, които събираме, покриваме символично разходите за психолог, арт терапевт, хореограф, йога инструктор, които водят часове при нас.  Всички те работят благотворително, просто за да се случват нещата, за което им благодаря от все сърце!

Като част от това общество, имате сериозни наблюдения за качеството на лечение на онкоболните в България, какво е нивото според Вас?

Медицината напредват, за съжаление, обаче, повечето лекари са закостенели. Не искат да излязат от сферата на познатото и да учат нови неща. А медицината се развива скорострелно! Понякога, дали в незнанието си, дали в скептицизма си към новото, оспиват пациента и той губи ценно време. Много е лошо когато си нащрек, а те неглижират проблема и в един момент се оказва късно. Ситуацията е такава, че всеки сам трябва да търси информация, да пита, да се интересува. Ако не потърсиш информация и разчиташ само на лекарите да те насочат Истинското лечение е когато първо повярваш в него с цялото си сърце. Всеки шанс трябва да се използва. В днешно време медицината дава невероятни шансове!

Мислите ли, че се отделя достатъчно внимание на психическата подкрепа, от която се нуждаят заболелите- както от страна на лекарите, така и от страна на обществото?

Има много път да се извърви, но и много път е извървян. Обществото стана по-разбиращо, може би и заради това, че вече повечето хора по един или друг начин са били засегнати от болестта рак.  Преди 30 години, когато ми откриха рак на гърдата, беше важно да не разберат хората, все едно си болен от срамна болест. Това правеше диагнозата още по-тягостна, все едно ти си някакъв различен човек от обществото и то ще те отхвърли като разбере. Никой не говореше за болестта. А така губихме възможност и да получим подкрепа от хората около нас. Ти мълчиш, те мълчат, въпреки че знаят, но и са убедени, че за това не се говори. Околните не знаят как да комуникират с теб, защото и ти не знаеш как да комуникираш с тях. Когато за втори път ми намериха рак- през 2009-та година, времената вече бяха други. Самият проблем стана глобален, вече почна да се говори открито за болестта.  Тогава и аз бях друга и направих друго- звъннах на всичките си приятели и им казах, че отново имам рак. Това ми донесе огромна подкрепа, благодаря им от сърце! Много хора имаше, които бяха до мен! Това пренесох  и в сдружението- помагаме на тези, които искат да се открият, показваме им колко е важно да се говори, оказваме сериозна психологическа и чисто практическа помощ- имаме отговори на всички „А сега накъде?“. При това- от личен опит!

С лекарите и медицинския персона не е така. Често не осъзнават, че срещу тях е човек, със своите чувства и мисли, със своите страхове, с шока от току-що чутата диагноза. Липсва емпатия, разбиране, опит да се даде надежда. А ние в тази битка сме на една страна и трябва да има комуникация между нас.  Пациентът трябва да знае какво му се случва, колко е сериозно заболяването, да му се вдъхне надежда, че може и трябва да се бори. Съдя по себе си- когато имам информацията, се мотивирам и започваме да работим заедно!

Какви са проблемите, които онко-обществото среща? Локални ли са или са на национално ниво?

Ако говорим за локално ниво, основният проблем е чакането за започване на терапия. За съжаление онкоболните в Бургас и района се увеличават с всяка изминала година, а Комплексният онкологичен център е един. Тези, които имат възможност, търсят лечение в онко-центровете из България, където могат да ги приемат. Това, обаче, струва пари, време и усилие, а, съгласете се, не всеки има възможност за това. Вероятно на много други места има същия проблем.

След  дни ще бъде открито новото отделение по онкология към университетска болница „Дева Мария“.  В града от много време функционира Комплексен онкологичен център на много добро ниво.  И все пак има ли нужди, които ще бъдат покрити от  новото онкологично отделение?

На първо място с откриването на новото отделение ще се увеличи капацитета на болните, които ще могат да получат лечение едновременно. Това е най-важното. На второ място и двата центъра ще работят в конкурентна среда, от което ще спечели пациента. За мен това означава не толкова различно лечение, колкото различно отношение. За нас е важно да сме мотивирани, да имаме доверие на медицинския персонал, да се чувстваме спокойни, а това се постига с комуникация.

Наред с тези неща, аз винаги съм имала идеи как може да се подобри качеството на живот при онкоболните в региона. Сега зад тези идеи застава и ръководството на университетска болница „Дева Мария“ и тяхното онкологично отделение и заедно ще ги реализираме. Едно от нещата от първостепенна важност е да организираме мобилна грижа за онкоболните. Не можете да си представите през какъв ад минават близките на неподвижни онкоболни, които трябва да търсят и да се молят на медицински лица за домашно посещение- да сменят катетър, да пуснат банка. Това трябва да е ясно регулирано и всеки трябва да знае как може да получи необходимата услуга без да се унижава. Друго, което за мен е безкрайно важно, е да се направи оценка на риска за онкозаболявания на децата на пациентите, защото всички знаят, че те са с повишен риск, при някои онко-заболявания има генетична предразположеност. Винаги при прегледите са ме питали дали имам в рода си вече заболели- имам, и какво от това? Те са мъртви. Нека се погрижим за живите, за тези, които идват след нас.

Запази час за преглед